Thru the window

Гледах през прозореца настъпващата вечер. Хълмовете, обагрени в розово, сините нюанси на небето, шумът на колите. Животът просто кипеше, пулсираше. Усещах мощния му пулс. Усещах как преминава през мен. Една топла вечер, кипяща от живот, в която всичко е възможно. В която се чувстваш влюбен, дори не конкретно в някого, а в целия този пъстър водовъртеж около себе си. В която ти се иска да се гмурнеш, но засега аз само наблюдавах през прозореца. Уличните лампи светят някак подканващо. Искам навън! Ако скоро някой не дойде да ме изведе или не се обади, както е обещал, ще изляза да се разхождам сама. Една търсеща душа и вечер, в която всичко е възможно…

Пропиляваш си живота!

Ей, колко ме дразни тая реплика, като я чуя. Сигурно ще прозвуча като скапано мрънкало, ама ми писна да ми го казват това!

About me

Коя съм аз? Или по-точният въпрос - К’во съм аз? Ако знаех, щях да ви кажа. В процес на търсене на себе си и никой не знае къде ще му излезе края. В общи линии:

1. Казвам се Анелия

Fashion му е майката!

Напоследък стана много модерно да си “блогър”. Аз, която мразя най-много модните течения (добре, кажете ми какво намирате в жълтите лачени якенца), реших да се сурна по модната вълна.

О, анатема! Мисля, че ще горя в ада, заради престъпването на собствените си принципи. Не че имам кой знае какво да кажа, нито мисля, че някой ще го чете, ама нали… За спорта… Както е казал един ”виден” български мислител и данъкоплатец: ”Който играе - пИчели! Който не играе - нИ пИчели!”.

Така де, от време на време сигурно ще пиша по нещичко тука, колкото да си задоволя жалкото Его (к’во да направя грозна и незадоволена съм), само да на-меря тема да си чеша езика с нея. Чао засега! And have fun!