Thru the window
Гледах през прозореца настъпващата вечер. Хълмовете, обагрени в розово, сините нюанси на небето, шумът на колите. Животът просто кипеше, пулсираше. Усещах мощния му пулс. Усещах как преминава през мен. Една топла вечер, кипяща от живот, в която всичко е възможно. В която се чувстваш влюбен, дори не конкретно в някого, а в целия този пъстър водовъртеж около себе си. В която ти се иска да се гмурнеш, но засега аз само наблюдавах през прозореца. Уличните лампи светят някак подканващо. Искам навън! Ако скоро някой не дойде да ме изведе или не се обади, както е обещал, ще изляза да се разхождам сама. Една търсеща душа и вечер, в която всичко е възможно…
Здрасти пич,
като се зачетох тук и се сетих, че много искам да споделя една случка, която ми се случи днес в градския транспорт, демек в така наречения автобус номер сещаш се и сама. За да съм по-точна трябва да поясня, че всъщност случката беше повече отвън, отколкото вътре. С две думи много съм разочарована от днешните младежи, които не показват и минимум култура и възпитание. Оттук нататък ще бъда кратка и ще говоря по същество, а именно: на път за една от спирките автобусът минава под надлез и както си пътувах видях как едно момче, което беше отгоре хвърля нещо неопределено по автобуса… видях неговият яростен замах и почти съзрях злобата в очи му, а беше на не повече от 14 години (дали имаше и толкова всъщност)… Първо помислих, че стъклото се счупи, но уви, впоследствие разбрах, че е хвърлил яйце. Да, едно яйце, което се разпльока по най-бруталният начин точно на предното стъкло на автбуса, непосредствено пред шофьора и започна да се стича и стича, и стича… Еми нататък… no comment!…