Spring story or how I suck with titles

Най-обикновен ден, а ти крачиш по улицата и си се зазяпала по небето, посивяло като цигарен дим, почти необръщайки внимание на човека до себе си. Мирише на дъжд. Обичаш тази миризма, особено през пролетта. Напомня ти за чистотата и свежестта на току що изпраното одеало, с което майка ти те е завивала, когато си била на 5 год. Спирате,за да си купи той цигари, а ти го изчакваш навън. Взираш се във високо кръжащите птици. Напомнят ти на търсещи своя път изгубени ангели. Внезапно започва да ръми. Затваряш очи. Капките дъжд се плъзват по лицето ти като ръцете на любим човек. Става ти студено и се загръщаш още по-плътно в жилетката си. Отнякъде ухае на люляк и ябълков цвят. Дъждът става все по-силен и си принудена да се скриш под навеса на малкото магазинче. Къде ли изчезна той? Търсиш го с очи и виждаш, че още чака на опашката. Проклети цигари, мислиш си ти, и запалваш една, усмихвайки се иронично на себе си. Вятърът издухва цветчетата на близкото вишнево дърво и облак от розови листенца внезапно пада на улицата като цветен килим. Той най-сетне се излиза. и на свой ред запалва до теб, докато чакате дъждът да премине. След 5 мин слънцето отново се показва и вие продължавате по своя път, без да проговорите. Най-обикновен пролетен дъжд във възможно най-обикновения ден от твоя живот.

Известно време просто вървите, без да обелите и дума. Ти го поглеждаш и си спомняш за първия път, когато го видя. Не, нямаше гръм, не се почувства като ударена с нещо. Но никога няма да забравиш очите му. Най-невероятното наситено синьо, което си виждала. Когато те погледна първото, което ти изникна в главата, бе морска повърхност, пронизана от игрив слънчев лъч и се почувства като рибка на дъното, заслепена от този внезапен изблик на светлина. Чудиш се какво ли си е помислил той, когато те е видял за първи път, но никога не си имала куража да го попиташ. Пък и не е толкова важно. Не ти се иска сега да разрушиш тишината между вас, толкова сладка и грижливо подържана и от двама ви. Знаеш, че няма нужда от празни приказки, освен това вниманието ти е отвлечено от гледката на настъпващата вечер. Небето, преди малко оловносиво, вече е порозовяло, сякаш някой завива земята с бебешко одеалце и я подготвя за предстоящия й сън. Клоните на дърветата шумят приспивна песен. Още по-силно ухае на пролет от освежените от дъжда дървета. Притъмнява все повече и повече и на небосвода пробляскват първите звезди. Малката уличка, по която вървите, има само една мъждукаща лампа и вече различаваш само силуета му и огънчето на поредната цигара. Няма ги сините му очи със златните искрици в тях. Въздъхваш, но той въобще не ти обръща внимание и продължавате своя път, докато съвсем не се изгубвате в тъмнината.

Следва продължение…

~ от allwefly на април 24, 2009.